Оценка на рекламната ефективност може да бъде направена само като вземе предвид процентът на извършили исканото действие потребители спрямо броя на всички потребители, посетили сайта и по презумпция видели посланието. Основната идея е да се търси сегментът и посланието да се моделира в зависимост от неговите интереси. В тази връзка има два модела на ценообразуване за поместване на реклама в Интернет. При първия модел, който заимства принципите си от печатната и телевизионната реклама, рекламодателят заплаща сума, правопропорционална на размера на своя банер и на трафика в сайта, в който рекламира. Разбира се, има редица логични допълнителни условия, като например допълнително утежняване на цената, при положение, че рекламният банер е поставен в “главата” на сайта, тоест в най-горната част на страница. Подходът, при който се отчита трафикът в сайта, има своя логика, позната от другите типове реклама и отчитаща броя на контактите. Естествено, ако продуктът, който ще се рекламира, е масов, има логика да се плати висока цена и да се постави реклама в някой от порталните сайтове, осигуряващи стотици хиляди контакти на месец.
Другата концепция за ценообразуване на рекламата в Интернет, е свързана с резултатите. Има се предвид, че се заплаща на брой “кликвания” върху банера на рекламодателя. Контролът затова да се заплаща за реален брой “кликвания” може да се осъществява и от двете заинтересовани страни. Рекламодателят е заинтересуван да направи рекламата си атрактивна, за да има повече “кликвания” и по-голям трафик към своя сайт. Сайтът, където се рекламира, също е заинтересуван да привлича повече посетители, тъй като потенциално това би му носи повече доходи. Тази концепция вероятно ще се доразвива и утвърждава в бъдеще, поради сигурността, която носи и за двете страни. За първи път в историята на рекламата се заплаща за реклама, която действа, а не за предоставено място. На преден план излиза качеството на контакта в противовес на количеството контакти.